
Пиер Теяр дьо Шарден (1881-1955)
ДУХОВНОСТТА
Духовността е предмет на задълбочено изучаване в нашата школа, което личи от наименованията Академия за човешка и универсална енергия и духовност (HUESA) и „Човечество, просветление, любов – България“. У човека е заложен стремежът да надскочи границите на видимия свят и да се докосне до онова, което е отвъд, да търси истината за първоизточника на съществуването, за своя произход, за смисъла на живота и смъртта. Традиционно духовността е област от метафизиката и нейните изследователи я разглеждат в зависимост от своите философски схващания, вяра и духовен опит. На свой ред всеки човек има някакво усещане и понятие за духовното, но се затруднява да го определи или изкаже. Тази трудност произтича от характера на духовното познание, което е вътрешно (езотерично) и цялостно докато средствата на езика са ограничени. Ето защо няма общоприето, точно и пълно определение на духовността и да се даде такова едва ли е възможно.
ПЪТЯТ НА ДУШАТА
Душата е най-фината енергийно-информационна част от нашето същество и произлиза от източника на Универсалната енергия. Затова е наричана също „Висше аз“ или „Истинско аз“. Тя е вечна, развива се и учи по време на земния си път и след като завърши своята еволюция отново се слива с източника. Можем да кажем, че всеки човек върви по духовния път, но не всеки го възприема като духовен или просто не го нарича така.
Въплътената душа се стреми към единение на цялото ни същество с Универсалната енергия и да насочва тялото към постигане на мъдрост, за да бъде инструмент за изпълнение на нейната мисия. Например симптомите на дадено заболяване могат да бъдат сигнал за промяна на подхода, поведението и начина ни на действие. С това разбиране за развитието на душата, ние възприемаме случващото се в живота ни като урок, като трупане на опит в процеса на нашата еволюция. Ако не научим урока от дадена житейска ситуация, тя се повтаря докато го научим, а когато го научим следва нов урок.
Висшето аз е нашият вътрешен учител, но преди да достигнем до него, ни е необходим жив външен учител, който да ни предаде духа чрез сърцето, от душа на душа. Активирането на основните ни 7 енергийни центъра, което получаваме чрез трансфера на Универсална енергия от преподавателя по време на началното обучение, е съзнателна стъпка по пътя на духовността.
ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Постигането на просветление е целта на духовни практики като медитация, молитва, мантри, различни техники от йога и др. „Просветление“ е личното преживяване на единството с всичко съществуващо. Мнозина твърдят, че просветлението не може да се определи с думи, тъй като то е вътрешно и цялостно състояние. Все пак можем да кажем, че постигането на просветление извежда отделния човек на качествено ново ниво на съзнание за единното естество на всичко, развива състраданието и безусловната му любов към всички живи същества и укрепва връзката му с цялата природа. Просветленият живее осъзнато в ежедневието си и споделя Универсалната енергия с всички същества, които среща по пътя си. Думата „просветление“ в наименованието на сдружение „Човечество, просветление, любов – България“ бележи една от най-важните индивидуални цели по духовния път, чието постигане от повече хора може да промени цялото общество.
